Джуджето Илиан Илиев е гигант във футбола
Илиан Илиев е следващият треньор, който ще се мъчи да извади националния ни отбор по футбол от калта. 55-годишният варненец пое тежкото завещание на проваления и уволнен селекционер Младен Кръстаич – Ракията. Задачата пред 168-сантиметровия Илиан Илиев ще бъде още по-трудна, защото ще носи две дини под една мишница. Наред с националите ще продължи да води и настоящия си отбор „ Черно море ”, с който този сезон прави същински фурор в българското състезание. Джуджето Илиан обаче към този момент се е потвърдил като колос във футбола ни – и като състезател, и като треньор.
Футболната история на новия народен селекционер стартира от спортното учебно заведение във Варна. Първият му футболен лагер обаче приключва с тежък сакатлък, който едвам не му погубва гения още като възпитаник. Голобрадите юноши отпътуват за зимна подготовка в Троянския балкан. На една подготовка ритат в снега, когато Илиан пада.
Секунди по-късно вижда дупка в коляното си, нарязано от изхвърлена в снега стъклена бутилка. Лежи 10 дни в болничното заведение в Троян, без да споделя на родителите си. Има заплаха освен да не играе футбол, само че и да остане неработоспособен. В последна сметка с 8 външни и вътрешни шева, както и доза шанс, младокът се възвръща и продължава с топката.
След довеждане докрай на учебно заведение, влиза в казармата. Спортните роти обаче към този момент са закрити заради скандалите сред ЦСКА и „ Левски ” във финала за Купата на България през 1985 година Очаквано като варненец го пращат във военноморските сили, където службата е три години – с една повече от сухопътните.
Със наложителната задръжка Илиев служи цели 39 месеца, в които няма по какъв начин да тренира, само че въпреки всичко играе футбол. Между 1987 и 1989 г. играе по два мача всеки уикенд – в събота за дублиращия отбор на „ Черно море ”, а в неделя за локалния боен тим. За тази работа му оказва помощ варненската легенда Димитър Боснов – Босната, който посредством топла връзка с адмирали, съумява да изкара Илиан от кораба за мачовете.
През пролетта на 1989 година прави дебюта си и в представителния тим на „ Черно море ”. Според самия Илиев, тези повече от три години в казармата най-вече са съдействали да се построи като футболист.
Голямата крачка се случва през лятото на 1991 година Интерес към обещаващия халф има и от „ Левски ”, и от ЦСКА. Томас Лафчис и Васил Методиев – Шпайдела обаче отиват на крайници при Илиев във Варна и персонално го убеждават да облече синята фланелка. Плащат се рекордните за това време 2 млн. лв. (по тогавашния курс към 100 000 долара).
Мечтата на татко му да го види със синия екип отлетява, когато по време на първия лагер с „ Левски ” в Боровец таткото Димо умира при фатален битов случай. Сетне Илиев става част от един от най-силните генерации на „ Левски ”, който в интервала 1992-1995 година опустошава всичко по пътя си у нас и става три поред първенец на България.
Има два популярни гола против ЦСКА. През есента на 1991 година при триумфа с 2:1 потегля с топката от центъра, минава няколко противника и поразява алената врата. Три години по-късно с брилянта странична ножица дава началото на историческата победа със 7:1 над безконечния противник.
И до през днешния ден Илиан Илиев е единственият досега български футболист, играл за португалския гранд „ Бенфика ”. Лисабонската му случка стартира през 1995 година Той е един от общо деветимата чужденци в тима, а по тогавашния правилник в мач могат да играят единствено трима.
Въпреки жестоката конкуренция нашият изиграва 40 мача с 5 гола. По-късно обаче прехвърчат искри сред него и треньора, който го нарочва за преследване. Илиан напуща „ Бенфика ” наскърбен след първия кръг на сезон 1997/98, а единствено две седмици по-късно треньорът е уволнен.
Макар мощната му кариера на клубно ниво Илиев е от дузината класни наши играчи, които не съумяват се докопат до състава за международното в САЩ’94 по решение на Димитър Пенев. Честолюбивият Илиев е обиден и дълго време по-късно отхвърля повиквателни на чичо Митко, в това число и за европейското състезание в Англия през 1996 година Днес обаче не е отмъстителен и споделя, че не му се сърди.
Инфо: Уикенд
Тагове: Илиан Илиев Младен Кръстаич – Ракията Димитър Боснов – Босната Томас Лафчис Васил Методиев – Шпайдела ЦСКА
